Зората сръчка слънцето да става,
а то надигна чело зачервено.
Издуло бузи бавно се прозява,
лъчи разтяга, диша учестено.
Опитва се косите си да среши,
с позлатата земята да затопли.
Заплетени във облачните мрежи,
от дъждовните сълзи са вече мокри.
Протяга се морето да погали,
пурпур в кичурите му да сложи.
С него огън златен да запали
във вълните вече белокоси. ...