19.03.2008 г., 7:47

Слънчево мълчание

666 0 3
 

Усмивка, сияние -

докосна го слънцето.

В топлина, с обаяние

израсна цвете от зрънцето.

 

Докосване, очарование -

цветен водопад в косите.

Нежност, мечтание,

стаена любов в очите.

 

С усмивка - сияние

любов зароди се.

Слънчевото мълчание

в уханен цвят прероди се.

 

Слънчевото мълчание

не носи страдание, мъка.

То е човешко познание,

човешко прозрение и заръка -

Божествено послание.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...