9.08.2023 г., 17:20

Патриотично

970 3 10

Лъжите се промъкват като мишки

в хамбара на народния прогрес.

Народът ни го водят на каишка

от мътен и усукан интерес.

 

А думите се леят като киша

връз кожата на бедния народ,

дъждът е мръсен, рози от въздишки

огрявато зверелия възход.

 

Водачите са слепи и угодни,

подритват го народа като пес

Продали „всичко българско и родно“.

Достигнали до връх „Велик регрес.“

 

А някъде назад, така далече

сред робския и скотския живот,

Паисий във величие облече

и пожела да сме велик народ.

 

Тъй както е започнало с Кубрата

и после продължило с Аспарух,

пробити са лъжите и се клатят,

изплува истината и я чух.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Метроном, Иве и Коце, че сте тук! Дай Боже да се събуди народа от поредния робския сън, но е много трудно, защото поредните управляващи го приспиват и притискат с много лъжи, бедност и унижения. Съгласна съм, че без вяра в Бога няма как да тръгнем напред. Ако пламъка на вярата се разгаря и расте във всяко българско сърце, тогава ще бъдем по-добри, по-честни и обичащи, милостиви, родолюбиви и богоязливи. А с такива хора държавата може само да благоденства.
  • Добре поднесено, хареса ми!
    Поздрави...
  • И друго искам да кажа.
    Не пиша такива коментари с цел да се заяждам или да провокирам ненужно дебатиране. Пиша ги, защото все някой е добре да го каже - пък, ако хване ред.
    Не е моя работа. Това е работа на духовниците, да говорят и да вразумяват народа. Но те нямат глас - никой не ги и слуша. И те мълчат, мълчат... не смеят и дума укоряваща да произнесат към оскотелия народ. Да не би да им падне мижавия авторитет.
    А аз кой съм, че да поучавам. Нито благословия имам за такова дело, нито съм праведник. Думите на праведника имат голяма сила... но аз нямам тази сила на словото, защото съм грешник.
  • Народа доброволно (по вътрешното си душевно устроение) си избра да служи на Мамона (западния модел на живот).
    Бог не ни е нужен.
    Тогава, защо постоянно оплакваме съдбата на България и народа.
    Не искаш да служиш на Бога, а на Мамона - но едното ще изгубиш, а другото няма да придобиеш. И така е справедливо.
    Слава Тебе, Боже, за всичко!
  • Давай, давай още!
    Много ми хареса, Миленче.
    Благодаря ти!🌹

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...