Лъжите се промъкват като мишки
в хамбара на народния прогрес.
Народът ни го водят на каишка
от мътен и усукан интерес.
А думите се леят като киша
връз кожата на бедния народ,
дъждът е мръсен, рози от въздишки
огрявато зверелия възход.
Водачите са слепи и угодни,
подритват го народа като пес
Продали „всичко българско и родно“.
Достигнали до връх „Велик регрес.“
А някъде назад, така далече
сред робския и скотския живот,
Паисий във величие облече
и пожела да сме велик народ.
Тъй както е започнало с Кубрата
и после продължило с Аспарух,
пробити са лъжите и се клатят,
изплува истината и я чух.
© Милена Френкева Всички права запазени