2.03.2006 г., 16:29

Слънчице

1.1K 0 0

  Слънчице

Протегнало ръчички,
усмивка ведра,
искренност в очите
и чиста е твоята детска душа.
Слънчице мъничко мое,
как даряваш ме с радост
в тягостни дни.
Мислите ми тъжни ти прогонваш,
само с думичката "мамо".

Родено в болка
дарило светлина.
Протегнало ръчички
с надежда към света.
Ти си моят въздух,
ти си моята душа,
мъничка звездичка
победила всички страхове. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...