Цяла пролет, цяло лято
расна малката тревичка,
но дойде мигът, когато
хрупна я една сърничка!
И откъсна й цветчето,
и прекърши й снагата!
Само коренчето клето
в студ заплака под земята!
Баба Зима сам- самичка
бе високо и далече,
на дърветата, на всички,
даваше кожух с елече!
Тя за коренчето жалко
много, много се потруди
го приспа в юрган за малко,
Слънчо пролет да го буди!
© Исмаил Али Всички права запазени