31.08.2018 г., 15:21

Слънчогледи

811 3 5

Обърнах се и те пред мен изгряха -

разцъфнали, усмихнати, добри,

а само преди месец сякаш бяха,

две листчета от почвата дошли.

 

Море от злато, жълти пеперуди,

накацали по гордите стъбла.

Неземна сила слънцето обрули,

родиха се звезди от светлина.

 

Като ви гледам - радост ме обзема

и вече нищо няма да я спре.

А как бих искал всички да ви взема –

безкрайно слънчогледово море!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...