31.08.2018 г., 15:21

Слънчогледи

810 3 5

Обърнах се и те пред мен изгряха -

разцъфнали, усмихнати, добри,

а само преди месец сякаш бяха,

две листчета от почвата дошли.

 

Море от злато, жълти пеперуди,

накацали по гордите стъбла.

Неземна сила слънцето обрули,

родиха се звезди от светлина.

 

Като ви гледам - радост ме обзема

и вече нищо няма да я спре.

А как бих искал всички да ви взема –

безкрайно слънчогледово море!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...