4.05.2017 г., 22:57 ч.

Къде сгреших 

  Поезия » Свободен стих
302 2 8

Сърцето и душата си на всичките раздавах

обичах всички и ги уважавах

но ето, че зад маските красиви,

ме чакали хиени – диви, гладни и кресливи.

 

Във всеки търсех човещината и доброто,

на лошотията отвръщах със усмивка,

но станеш ли добър в едни сърца,

веднага други те намразват за всеотдайността.

 

За някои, така и не успях добър да стана,

те искаха в краката им да лазя на колене

и същността ми горда твърде много подцениха,

накрая се сдобих със врагове, като пълчища.

 

За всичко мога да простя или пък – извиня,

но ако някой твърдо е решил да смаже моето достойнство

то аз ще стана Кронос и ще го приканя

земята да обича и хората да уважава...

 

© Борислав тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??