Къде сгреших
Сърцето и душата си на всичките раздавах
обичах всички и ги уважавах
но ето, че зад маските красиви,
ме чакали хиени – диви, гладни и кресливи.
Във всеки търсех човещината и доброто,
на лошотията отвръщах със усмивка,
но станеш ли добър в едни сърца,
веднага други те намразват за всеотдайността.
За някои, така и не успях добър да стана,
те искаха в краката им да лазя на колене
и същността ми горда твърде много подцениха,
накрая се сдобих със врагове, като пълчища.
За всичко мога да простя или пък – извиня,
но ако някой твърдо е решил да смаже моето достойнство
то аз ще стана Кронос и ще го приканя
земята да обича и хората да уважава...
© Калоян Тодоров All rights reserved.
