Смехът ѝ...

26.09.2019 г., 21:58 ч.

Поезия

338 1 0

Топъл смях, вълшебен,
звън камбанен в утринта,
помня го, потребен ми е
за песента на моите сетива.
Сърдечен смях незабравим,
вихрено препускащ вятър,
развявал буйни гриви в бели дни
и с копита разравял ми душата...
Сега смехът е само спомен,
но все така ме цял обгръща
и в живота толкоз неспокоен
към истината пак ме връща –
всичко отнася го пороя,
едничка любовта е вездесъща...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Смехът ѝ...

Свързани произведения

Коментари

Предложения