26.09.2019 г., 21:58 ч.

Смехът ѝ... 

  Поезия
384 1 0

Топъл смях, вълшебен,
звън камбанен в утринта,
помня го, потребен ми е
за песента на моите сетива.
Сърдечен смях незабравим,
вихрено препускащ вятър,
развявал буйни гриви в бели дни
и с копита разравял ми душата...
Сега смехът е само спомен,
но все така ме цял обгръща
и в живота толкоз неспокоен
към истината пак ме връща –
всичко отнася го пороя,
едничка любовта е вездесъща...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??