21.01.2010 г., 13:33 ч.

Смелост за сътворение 

  Поезия
603 0 7

Ще ме посмееш ли със цялата ми грубост,
която като стигма ме ранява.
Отдаденост, разпъната на струни,
и нещо като обич, но от рани.

И аз ще те обичам постмодерно.
Затичана по острото на думите.
Единствен миг, кичозен като нежност,
и две ръце, протегнати към скулите...

Ще се препълним ли?! Наричай ме изгнание
и само на Великдени възкръсвай.
Ще ме посмееш ли?! За кратко, до признание
или самотност ще посяваш и покълваш.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??