22.06.2025 г., 6:50

Смирение

280 1 4

Препуска животът забързан

към утре, към нови мечти.

Замръкват край него смирено

в сумрака потънали дни.

Търкулва се слънчева пита,

залязва зад хребета бял.

Светът безпосочно се скита,

изгубен, без цел, занемял.

Залутан сред мрак и пиянство,

в порочност и суета

повлича умело към странство,

към студена залязла звезда.

Метеорен спектакъл танцува

на сбогуване с млечния път.

Смъртоносна целувка сънува,

урагани безспирно мъстят.

Препуска животът забързан

към утре, към нови мечти.

С пъпна връв със Земята е свързан,

някой ден ще се смири…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благпдаря, Дейна! Дано, светът има нужда от любов и разум! Усмихнат ден!
  • Дано везните се наклонят към разума и любовта...и всичко да застане по местата си.
    Прекрасен стих, Злати!
  • Благодаря за хубавите думи, Мини! Някой де...
    Слънчев и усмихнат неделен ден!
  • Да, някой ден ще се смири. Разумът ще надделее, силно вярвам в това, Злати! Много ти е хубав стихът!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...