Смирение
Препуска животът забързан
към утре, към нови мечти.
Замръкват край него смирено
в сумрака потънали дни.
Търкулва се слънчева пита,
залязва зад хребета бял.
Светът безпосочно се скита,
изгубен, без цел, занемял.
Залутан сред мрак и пиянство,
в порочност и суета
повлича умело към странство,
към студена залязла звезда.
Метеорен спектакъл танцува
на сбогуване с млечния път.
Смъртоносна целувка сънува,
урагани безспирно мъстят.
Препуска животът забързан
към утре, към нови мечти.
С пъпна връв със Земята е свързан,
някой ден ще се смири…
© Златка Чардакова All rights reserved.
