Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл...
Тичам, препускам, изчезвам от този град.
Живея - прокудена далеч от всичко мое.
Усмихвам се фалшиво на грозната смрад,
която не ми дава дори и секунда покой
и пак, и пак живея без смисъл...
Изпадам в ужас и се скривам отново вкъщи.
Живея страхливо и нямам велики мечти. ...