Смисълът
Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл...
Тичам, препускам, изчезвам от този град.
Живея - прокудена далеч от всичко мое.
Усмихвам се фалшиво на грозната смрад,
която не ми дава дори и секунда покой
и пак, и пак живея без смисъл...
Изпадам в ужас и се скривам отново вкъщи.
Живея страхливо и нямам велики мечти.
Не смея да погледна никого, само се мръщя.
Негодувам, оглеждам се – срещу мен си ти
и, като че ли, долавям някакъв смисъл...
Смеем се, плачем, пеем песни, обичаме дори.
Живеем чисти и силни като мечтатели.
Отваряме големи очи и в сърцaтa ни нещо гори.
Усмихваме се и се наричаме приятели.
Ето в това има наистина смисъл...
© Илияна Брайкова All rights reserved.
