vodoleia (Мария)
210 5959
8.03.2014 г., 11:25 ч.

Смях на облаче 

  Поезия » За деца
1042 0 13

Сърдито в небето се цупи и плаче

облаче, капчици рони.

Подгизнало цяло, реши се обаче -

поспря се над голите клони.

 

А крушата цяла окъпана, чиста

му с мокри ресници намигна.

Разпукнаха пъпки зелените листи

и сякаш до него тя стигна.

 

Па щипна му бузката мокра и хладна,

погали перчемчето бяло.

А щом в зелена прегръдка попадна,

веднага да плаче то спряло.

 

Зад него Слънчо подаде очички,

протегна лъчите си топли.

Оплете с тях огнена люлка за всички,

които се чувстват самотни.

 

Сега небето е синьо, безбрежно,

със клони ветрецът палува.

Зелени листенца прошепват ми нежно

как облачен смях там се чува.

 

 

 


© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??