Смълчан щрих
СМЪЛЧАН ЩРИХ
Запръска дъжд и мокрото врабче
опита да се скрие под стрехата.
По шлифера ми – драснало с краче,
остави малък кален отпечатък.
След тишината слиза тишина
и дълго със мълчанието спори.
Здрачава се – на призрачни валма,
така, че да не видят много хора.
На сухо и на топло ни прибра
в ръждивата си броня автобусът.
Покоят се взривява от искра –
която сме таили помежду си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Толкова е красиво, че човек го гледа с почуда и възхищение и не смее да го докосне, толкова е нежно