6.09.2022 г., 11:30 ч.

Смълчан щрих 

  Поезия » Любовна
190 0 4

СМЪЛЧАН ЩРИХ

 

Запръска дъжд и мокрото врабче

опита да се скрие под стрехата.

По шлифера ми – драснало с краче,

остави малък кален отпечатък.

 

След тишината слиза тишина

и дълго със мълчанието спори.

Здрачава се – на призрачни валма,

така, че да не видят много хора.

 

На сухо и на топло ни прибра

в ръждивата си броня автобусът.

Покоят се взривява от искра –

която сме таили помежду си.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Миленка.
  • Образно отвън и отвътре.
    Поздрави!
    Успех!
  • "След тишината слиза тишина" 💕💕💕
  • Красива, тиха и неочаквана поезия, която диша, живее и обича и ни учи да правим същото Толкова е красиво, че човек го гледа с почуда и възхищение и не смее да го докосне, толкова е нежно
Предложения
: ??:??