СМЪЛЧАН ЩРИХ
Запръска дъжд и мокрото врабче
опита да се скрие под стрехата.
По шлифера ми – драснало с краче,
остави малък кален отпечатък.
След тишината слиза тишина
и дълго със мълчанието спори.
Здрачава се – на призрачни валма,
така, че да не видят много хора.
На сухо и на топло ни прибра
в ръждивата си броня автобусът.
Покоят се взривява от искра –
която сме таили помежду си.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Толкова е красиво, че човек го гледа с почуда и възхищение и не смее да го докосне, толкова е нежноvoda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
