15.03.2009 г., 19:59

Смърт

782 0 2

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето

на една самотна душа.

Желае тя в нощта

да го докосне с ръка.

Но отново изгубена е тя в нощта

и живее единствено с мисълта,

че ще доживее отново,

за да срещне пак любовта.

Сълза гореща изминава пътя на тъгата

и жестоко пронизва душата.

Раздира всичко в нея

и единствено смъртта тя избира.

Посяга тя с ръка и хваща ножа на смъртта.

Желае тя да сложи край на живота и

да забрави всички мъчителни спомени.

Защо избира смъртта?!

Защото самотна е тя сега!

Избор има ТЯ -

да живее в самота или да умре с любовта.

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето на

една самотна душа.

Тя избра смъртта и

забравена от всички

мъчително умря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерй Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А да донякъде съм съгласна с Елена, но през цялото време докато четях смъртта нощта и тя безумно се въртяха около мен.Ясно е, че искаш да наблегнеш на тях,но си прекалила с тези повторения.
  • Ех, тази любов...Заради нея сме готови да пожертваме всичко, което имаме или поне малкото, което ни е останало.Та дори търсим и изход в смъртта...
    Поздрави за хубавия стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...