15.03.2009 г., 19:59

Смърт

777 0 2

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето

на една самотна душа.

Желае тя в нощта

да го докосне с ръка.

Но отново изгубена е тя в нощта

и живее единствено с мисълта,

че ще доживее отново,

за да срещне пак любовта.

Сълза гореща изминава пътя на тъгата

и жестоко пронизва душата.

Раздира всичко в нея

и единствено смъртта тя избира.

Посяга тя с ръка и хваща ножа на смъртта.

Желае тя да сложи край на живота и

да забрави всички мъчителни спомени.

Защо избира смъртта?!

Защото самотна е тя сега!

Избор има ТЯ -

да живее в самота или да умре с любовта.

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето на

една самотна душа.

Тя избра смъртта и

забравена от всички

мъчително умря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерй Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А да донякъде съм съгласна с Елена, но през цялото време докато четях смъртта нощта и тя безумно се въртяха около мен.Ясно е, че искаш да наблегнеш на тях,но си прекалила с тези повторения.
  • Ех, тази любов...Заради нея сме готови да пожертваме всичко, което имаме или поне малкото, което ни е останало.Та дори търсим и изход в смъртта...
    Поздрави за хубавия стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...