15.03.2009 г., 19:59

Смърт

775 0 2

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето

на една самотна душа.

Желае тя в нощта

да го докосне с ръка.

Но отново изгубена е тя в нощта

и живее единствено с мисълта,

че ще доживее отново,

за да срещне пак любовта.

Сълза гореща изминава пътя на тъгата

и жестоко пронизва душата.

Раздира всичко в нея

и единствено смъртта тя избира.

Посяга тя с ръка и хваща ножа на смъртта.

Желае тя да сложи край на живота и

да забрави всички мъчителни спомени.

Защо избира смъртта?!

Защото самотна е тя сега!

Избор има ТЯ -

да живее в самота или да умре с любовта.

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето на

една самотна душа.

Тя избра смъртта и

забравена от всички

мъчително умря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерй Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А да донякъде съм съгласна с Елена, но през цялото време докато четях смъртта нощта и тя безумно се въртяха около мен.Ясно е, че искаш да наблегнеш на тях,но си прекалила с тези повторения.
  • Ех, тази любов...Заради нея сме готови да пожертваме всичко, което имаме или поне малкото, което ни е останало.Та дори търсим и изход в смъртта...
    Поздрави за хубавия стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...