Mar 15, 2009, 7:59 PM

Смърт

  Poetry » Love
785 0 2

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето

на една самотна душа.

Желае тя в нощта

да го докосне с ръка.

Но отново изгубена е тя в нощта

и живее единствено с мисълта,

че ще доживее отново,

за да срещне пак любовта.

Сълза гореща изминава пътя на тъгата

и жестоко пронизва душата.

Раздира всичко в нея

и единствено смъртта тя избира.

Посяга тя с ръка и хваща ножа на смъртта.

Желае тя да сложи край на живота и

да забрави всички мъчителни спомени.

Защо избира смъртта?!

Защото самотна е тя сега!

Избор има ТЯ -

да живее в самота или да умре с любовта.

Капка вода от една сълза

стича се бавно по лицето на

една самотна душа.

Тя избра смъртта и

забравена от всички

мъчително умря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерй Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • А да донякъде съм съгласна с Елена, но през цялото време докато четях смъртта нощта и тя безумно се въртяха около мен.Ясно е, че искаш да наблегнеш на тях,но си прекалила с тези повторения.
  • Ех, тази любов...Заради нея сме готови да пожертваме всичко, което имаме или поне малкото, което ни е останало.Та дори търсим и изход в смъртта...
    Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...