Смъртта е котка
Смъртта е котка с остри сетива
и пухкава прегръдка.
По-близко е, когато се гневя
или пък съм безпътна.
Могъща е и гледа на света
с лежерно съвършенство,
и знае, че преди да полетя,
ще бъда неин пленник.
И аз го знам, но вече не боли –
животът е граничен.
Заоблила е всичките ъгли,
с които я отричам.
Пътеката към нея е добра
и тиха – като църква.
Погаля ли я, може да умра...
Но как блажено мърка!
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
