Снегорин
Над селото ни легна дебела снежна пелена.
И добитък и човеци бързо в къщите прибра.
Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,
скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.
Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя!
Скача, лае и лудей край дворната ограда.
А пък Марко инатливо с цяло гърло все реве
Дърпа се и не поддава пустото му диване.
Но валя какво,т валя, доста понатрупа
път изчезна под снега, да го търсиш с лупа.
Но за наша радост местна,имаме си кмет чевръст
снегорин докара бърже и почисти той надлъж.
Баби,старци блещят очи,цъкат: "Брей, че бързина!"
Ръси сол по всички плочи,че леда е зла беда…
И за празниците всички се събраха вечерта
Греят ясните звездички над селото през нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
