Dec 19, 2021, 7:30 PM

Снегорин

  Poetry
914 0 3

Над селото ни легна дебела снежна пелена.

И добитък и човеци бързо в къщите прибра.

Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,

скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.

Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя!

Скача, лае и лудей край дворната ограда.

А пък  Марко инатливо с цяло гърло все реве

Дърпа се и не поддава пустото му диване.

Но валя какво,т  валя, доста понатрупа

път изчезна под снега, да го търсиш с лупа.

Но за наша радост местна,имаме си кмет чевръст

снегорин докара бърже и почисти той надлъж.

Баби,старци блещят очи,цъкат: "Брей, че бързина!"

Ръси сол по всички плочи,че леда е зла беда…

И за празниците всички се събраха вечерта

Греят ясните звездички над селото през нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

The work is a contestant:

16 place

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...