19 dic 2021, 19:30

Снегорин

  Poesía
918 0 3

Над селото ни легна дебела снежна пелена.

И добитък и човеци бързо в къщите прибра.

Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,

скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.

Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя!

Скача, лае и лудей край дворната ограда.

А пък  Марко инатливо с цяло гърло все реве

Дърпа се и не поддава пустото му диване.

Но валя какво,т  валя, доста понатрупа

път изчезна под снега, да го търсиш с лупа.

Но за наша радост местна,имаме си кмет чевръст

снегорин докара бърже и почисти той надлъж.

Баби,старци блещят очи,цъкат: "Брей, че бързина!"

Ръси сол по всички плочи,че леда е зла беда…

И за празниците всички се събраха вечерта

Греят ясните звездички над селото през нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

16 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...