19 дек. 2021 г., 19:30

Снегорин

915 0 3

Над селото ни легна дебела снежна пелена.

И добитък и човеци бързо в къщите прибра.

Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,

скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.

Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя!

Скача, лае и лудей край дворната ограда.

А пък  Марко инатливо с цяло гърло все реве

Дърпа се и не поддава пустото му диване.

Но валя какво,т  валя, доста понатрупа

път изчезна под снега, да го търсиш с лупа.

Но за наша радост местна,имаме си кмет чевръст

снегорин докара бърже и почисти той надлъж.

Баби,старци блещят очи,цъкат: "Брей, че бързина!"

Ръси сол по всички плочи,че леда е зла беда…

И за празниците всички се събраха вечерта

Греят ясните звездички над селото през нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...