19 дек. 2021 г., 19:30

Снегорин

921 0 3

Над селото ни легна дебела снежна пелена.

И добитък и човеци бързо в къщите прибра.

Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,

скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.

Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя!

Скача, лае и лудей край дворната ограда.

А пък  Марко инатливо с цяло гърло все реве

Дърпа се и не поддава пустото му диване.

Но валя какво,т  валя, доста понатрупа

път изчезна под снега, да го търсиш с лупа.

Но за наша радост местна,имаме си кмет чевръст

снегорин докара бърже и почисти той надлъж.

Баби,старци блещят очи,цъкат: "Брей, че бързина!"

Ръси сол по всички плочи,че леда е зла беда…

И за празниците всички се събраха вечерта

Греят ясните звездички над селото през нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...