19.10.2019 г., 19:51

Снеговалеж в Ада...

694 0 1

 

Снеговалеж в Ада...

 

Предания в Ада обричат

там всички на орис зловеща,

но знам и едно по-различно,

което все пак си е нещо...

 

... Стандартно твърдят вековете:

за гре́шниците във  казана...

Разказват как там  греховете

се плащат вековно в катрана...

 

Години  прекарах ома́ен

във манастирски библиотеки,

но търсех – не пътят към Рая,

а само към Ада пътеки...

 

Така и попаднах на следното:

„На всеки хиляда години

(убедено твърдеше легендата!)

във Ада настъпвали зими...“

 

Било́ по Пре́милостта бо́жия

(не мразел бог "своите грешници“!)

и сам пожелал да предложи –

Той снежни в теглото им делници....

 

И ставало време превратно,

и сняг завалявал във Ада...

... Е да, звучи невероятно,

но сняг на „парцали“ си падал...

 

... Изгасвали всички огньове

и Дяволите си почивали...

Но Грешниците там отново

и скве́рно в Живота пак кри́ввали...

 

Те и в катрана не забравяли

на грехове́те си стари а́урата,

а при възможност прибавяли –

и нови в: окото на бурята“...

 

А Господ разсеяно горе,

от небесните свои селе́ния

и не разбирал какво е сторил,

но поднасял на Дявола – извинения...

 

И обещавал да не се меси

повече в работата на Ада –

достатъчно му било́, че често

и в Рая грешници попадат...

 

... Но легендата продължава:

 изтекат ли хиляда години,

(а и Бог гневът си забравя!)

сняг и във Ада ще вали –

необяснимо...

 

Епилог

 

Навярно годините вече да са изминали,

хилядата (ония от легендата),

че пак завалял е снегът, както в Миналото

над казаните със кантрана... За последно...

 

... А Грешниците, излезли от катрана,

си тръгват днес парадно от Ада

към Целият свят със закана:

„– Да го  превърнат  на клада!...“

 

19.10.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...