Снеговалеж в Ада...
Предания в Ада обричат
там всички на орис зловеща,
но знам и едно по-различно,
което все пак си е нещо...
... Стандартно твърдят вековете:
за гре́шниците във казана...
Разказват как там греховете
се плащат вековно в катрана...
Години прекарах ома́ен
във манастирски библиотеки,
но търсех – не пътят към Рая,
а само към Ада пътеки...
Така и попаднах на следното:
„На всеки хиляда години
(убедено твърдеше легендата!)
във Ада настъпвали зими...“
Било́ по Пре́милостта бо́жия
(не мразел бог "своите грешници“!)
и сам пожелал да предложи –
Той снежни в теглото им делници....
И ставало време превратно,
и сняг завалявал във Ада...
... Е да, звучи невероятно,
но сняг на „парцали“ си падал...
... Изгасвали всички огньове
и Дяволите си почивали...
Но Грешниците там отново
и скве́рно в Живота пак кри́ввали...
Те и в катрана не забравяли
на грехове́те си стари а́урата,
а при възможност прибавяли –
и нови в: „окото на бурята“...
А Господ разсеяно горе,
от небесните свои селе́ния
и не разбирал какво е сторил,
но поднасял на Дявола – извинения...
И обещавал да не се меси
повече в работата на Ада –
достатъчно му било́, че често
и в Рая грешници попадат...
... Но легендата продължава:
изтекат ли хиляда години,
(а и Бог гневът си забравя!)
сняг и във Ада ще вали –
необяснимо...
Епилог
Навярно годините вече да са изминали,
хилядата (ония от легендата),
че пак завалял е снегът, както в Миналото
над казаните със кантрана... За последно...
... А Грешниците, излезли от катрана,
си тръгват днес парадно от Ада
към Целият свят със закана:
„– Да го превърнат на клада!...“
19.10.2019.
© Коста Качев Всички права запазени