Снежинката
Една снежинка плахо ме помоли
на моя кичур просто да заспи.
Усмихнах се, след дълъг полет
на моите коси се разтопи...
Мигът замръзна, скътал сняг в косите ми -
деца на вятъра, родени сред мъгли,
след нея бързо се засипаха сестрите и,
сребрист воал лицето ми покри.
Представих си на облачното тяло
как вятърът ги учи да летят.
Частици от света, огромно одеало
и скитници на времето, без път.
Пречистила душата си до бяло
побързах да се върна у дома.
Една снежинка даде ми начало,
а зимата дари ме с топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
