Снежинката

May 5, 2014, 4:55 PM 10 yr

Poetry » Phylosophy

5.0 / 9

1248 0 8

Една снежинка плахо ме помоли
на моя кичур просто да заспи.
Усмихнах се, след дълъг полет
на моите коси се разтопи...
Мигът замръзна, скътал сняг в косите ми -
деца на вятъра, родени сред мъгли,
след нея бързо се засипаха сестрите и,
сребрист воал лицето ми покри.
Представих си на облачното тяло
как вятърът ги учи да летят.
Частици от света, огромно одеало
и скитници на времето, без път. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Индигово синьо
Traitors

Just remember The most beautiful traitors Are your eyes In silent surrender They'll betray us this o...
10th deaf

There's a place you go Place they show You've seen it If your urge to know Disturbs the flow ......
Pouring

Droplets On windows And on skin; Telltale translucency Are you ......

More works »