Снежинки
Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката
и защо ли ми носят пронизващ до костите студ,
а в гласа им звучи вечността, безвъзвратно задраскала
всички сбъркани залези в своя тефтер прословут.
Всяка дума тежи, като камък гранитен в сърцето ми -
аз не съм като тях – малка капчица чиста вода
и не мога, след кратко замръзване, пак да съм цветето,
доверчиво поникнало в щедрата гръд на пръстта.
Но, сама без да зная защо, пожелах си сред танца им
само ден, само час или миг да приличам на тях -
в късче леден кристал да смразя всички мисли измамници
и да тръгна към извор пречистен, без спомен за грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
