Самодива (Вики)
528 5990
22.02.2022 г., 10:36 ч.

Снежинки 

  Поезия
386 7 9

Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик. 

 

Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката
и защо ли ми носят пронизващ до костите студ,
а в гласа им звучи вечността, безвъзвратно задраскала
всички сбъркани залези в своя тефтер прословут. 

 

Всяка дума тежи, като камък гранитен в сърцето ми -
аз не съм като тях – малка капчица чиста вода
и не мога, след кратко замръзване, пак да съм цветето,
доверчиво поникнало в щедрата гръд на пръстта. 

 

Но, сама без да зная защо, пожелах си сред танца им
само ден, само час или миг да приличам на тях -
в късче леден кристал да смразя всички мисли измамници
и да тръгна към извор пречистен, без спомен за грях.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??