PoquenoGrandeHomem (Стойко Минчев)
8 0
10.01.2012 г., 15:56 ч.

Снежна любов 

  Поезия » Любовна
785 0 2

Ние с теб сме два снежни човека,
направени на различни места.
Разделени от широка пътека,
разделени от студ и тъга.

Там отсреща ти виждам очите,
черни въглени, пълни с тъга,
но не можем да стоплим душите –
топлината довежда смъртта.

Как копнеем да бъдеме двама,
да увием снежно-нежни ръце,
да се слеем… и любовта ни голяма
във лавина да се съберем.

Нежен полъх от юг придойде, 
с топлината си нежна ни гали,
но вода от тела ни тече -
живота ни снежен запали.

Бликват ручеи, два, от брега
бликват силно – любовта ни захрани!
И макар че сме вече вода,
в тази смърт ще сме вече събрани.

Чак в потока сме вече едно,
в пенлива прегръдка събрани…
и навеки си викам - ДАНО
да тече кат’вода любовта ни!

© Стойко Минчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??