Снежна любов
Ние с теб сме два снежни човека,
направени на различни места.
Разделени от широка пътека,
разделени от студ и тъга.
Там отсреща ти виждам очите,
черни въглени, пълни с тъга,
но не можем да стоплим душите –
топлината довежда смъртта.
Как копнеем да бъдеме двама,
да увием снежно-нежни ръце,
да се слеем… и любовта ни голяма
във лавина да се съберем.
Нежен полъх от юг придойде,
с топлината си нежна ни гали,
но вода от тела ни тече -
живота ни снежен запали.
Бликват ручеи, два, от брега
бликват силно – любовта ни захрани!
И макар че сме вече вода,
в тази смърт ще сме вече събрани.
Чак в потока сме вече едно,
в пенлива прегръдка събрани…
и навеки си викам - ДАНО
да тече кат’вода любовта ни!
© Стойко Минчев All rights reserved.
