Снежна приказка
В двореца на зимата бяла,
кралица бушува, вилнее.
Обзавежда балната зала,
кристали подрежда и пее.
Повика звездите да слязят,
свещници с тях тя запали.
Покани снежинки да влязат,
килим от ефирност постави.
Скрежът в дантели изплете,
в изящни завеси превърна.
Елхови клонки преплете,
трон елегантен тя спретна.
За бала на зимата млада
от свила одежда облече.
Луната брошка ѝ стана,
гласът ѝ в сопрано потече.
Покани животни и птици
на бала на новата зима.
Кокетно с зора я накичи,
целуна дъщеря си любима.
За първи валс срамежливо,
ръка зимата нежно подаде,
а вятъра с чар, предпазливо,
сърцето с готовност ѝ даде.
В ръцете му тя се задъха,
отблясъци в диаманти искряха.
Аристократизъм в очите залъха,
в снежинков валс се въртяха.
Виелица дълго бушува,
сълзите... в нощта заблестяха.
Пожела от днес да царува...
красивата Зима.. камбани запяха.
Заспивай, детенце, заспивай...
Нощта е приказно бяла.
Сънувай, на бала танцувай...
утре е Коледа... твоя е цяла.
24.12.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
