valcanyon (Валентин Миленов)
752 1854
28.02.2018 г., 9:59 ч.

Снежна тишина 

  Поезия » Философска
443 0 6

                                                        Снежна тишина

 

Сняг заваля, снежинки се гонят сега,

дебел килим застла студената земя.

Една зимна, прекрасна бяла картина,

рисува скрежа по прозорците красота!

 

Тихо и спокойно е, бяла тишина,

само тя в къщи е сама, остана сама.

Няма любим, прегръща една възглавница,

а по едната и страна търкулва се сълза!

 

А колко хубаво беше, спомня си сега,

за него, целувките му и за Любовта!

Загуби го завинаги,не го разбра,

не го разбра или просто тя не пожела?!

 

За нея бяха важни много други неща,

а колко важна за него беше обичта.

Сега за ласките му остана само спомена,

в душата и се настани сива тъга.

Остана сама, тя, снежинките които падат в калта,

една снежна картина, една бяла Тишина!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??