Снежна тишина
Снежна тишина
Сняг заваля, снежинки се гонят сега,
дебел килим застла студената земя.
Една зимна, прекрасна бяла картина,
рисува скрежа по прозорците красота!
Тихо и спокойно е, бяла тишина,
само тя в къщи е сама, остана сама.
Няма любим, прегръща една възглавница,
а по едната и страна търкулва се сълза!
А колко хубаво беше, спомня си сега,
за него, целувките му и за Любовта!
Загуби го завинаги,не го разбра,
не го разбра или просто тя не пожела?!
За нея бяха важни много други неща,
а колко важна за него беше обичта.
Сега за ласките му остана само спомена,
в душата и се настани сива тъга.
Остана сама, тя, снежинките които падат в калта,
една снежна картина, една бяла Тишина!
© Валентин Миленов All rights reserved.
