Снежни размисли
Снегът тъгува,
плаче на земята,
превръща се в потоци
и едва шепти,
липсва му студът,
напуснал равнината,
след себе си оставил
стрехи във сълзи.
Притихнал е самотен
Снежния човек,
сърцето му,
парченце лед,
бързо се стопява,
в очите му от въглен
е застинал вик,
достига до душата
и я вледенява.
Ела, върни се
Ледена кралице,
виелицата нека
всичко заличи,
красива си,
когато си стихия
цялата от лед,
а огънят гори.
Януари,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
