Jan 9, 2019, 9:04 AM

Снежни размисли

  Poetry » Other
924 9 19

Снегът тъгува,

плаче на земята,

превръща се в потоци

и едва шепти,

липсва му студът,

напуснал равнината,

след себе си оставил

стрехи във сълзи.

Притихнал е самотен

Снежния човек,

сърцето му,

парченце лед,

бързо се стопява,

в очите му от въглен

е застинал вик,

достига до душата 

и я вледенява.

Ела, върни се

Ледена кралице,

виелицата нека

всичко заличи,

красива си,

когато си стихия

цялата от лед,

а огънят гори.

 

Януари,2019г

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Насладих се на образната картина която си нарисувал, Гавраиле! Наистина го умееш пресъздаването! Сърдечно те поздравявам!
  • Иржи,винаги чета коментара независимо от формата с голям интерес защото ти влагаш в него душа и сърце.Благодаря ти Приятелко.Желая ти хубав неделен ден!
  • Ето ме и мен!Само,че ще изменя на обичайния стихокоментар/няма да "страдаш"-вече има доста добри подобни изпълнители/.Много те бива,Гавраиле,когато рисуваш природни картини,в които непременно вплиташ лични чувства-било за морето,било за зимата!Както и тъга,че нещо отминава...Аз винаги ти се възхищавам на умението от малка темичка да направиш красив,образен стих!
  • Рени,красиви са думите ти казани по този поетичен начин.На какво ли не е готов Снежния човек за да запази и той любовта си.
    Светла,зимата винаги е имала своят необясним чар който всеки го усеща с подсъзнанието си.
    Елка,красотата дори студена винаги пленява.Благодаря за присъствието.Хубави почивни дни!
    Еси,
    огън и лед
    стихия,
    събаря всичко
    подред.
    Василка,благодаря ти за написаните думи.Хубави дни ти желая!
  • Катя,винаги се връщам в такива мигове към детските си години и искам и аз да напиша една снежна приказка.Най-хубавата.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...