Снимката
Не гледай снимката,
тя не може да се сравни с мен,
лице без образ,
усмивка без покритие,
лист хартия,
много далечен от оригинала.
Търси мен,
живата,
истинската,
различната от лика на снимката.
Гледаш я в захлас,
но не ме разбираш,
така не можеш да ме опознаеш,
не можеш да прозреш,
красотата в душата ми,
повярвай ми - има я.
Търси дълбоко в мен,
не гледай така прехласнато...
Не ми давай оценка така,
аз съм повече от просто образа,
имам душа,
и гневът в мен се събира,
всеки съди само по тъпата снимка,
иде ми да я разкъсам,
но какво ще докажа,
куп парчета от лице - усмихнато, празно.
Търси дълбоко в мен, момче,
съди за мене по делата,
прочети тези редове
и след това давай оценка,
но той си знае само едно,
държи я в ръце и се радва:
- Това е богатство!
- Това е лъжа!
- Това е красиво!
- Окото те лъже...
- Не е така!
Защо ли си водя монолога сама?
Заобиколена съм от сайтове,
там безименни красиви снимки
се разголват физически,
но остават скрити...
Като картини за продан,
усмивките фалшиви слагат,
с всяка снимка свалят дрехите повече...
А душите им остават загадка...
Не гледай снимката така, момче,
до теб седи оригиналът,
не ми се радвай така, момче,
та ти дори не ме познаваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
