Снимката
Не гледай снимката,
тя не може да се сравни с мен,
лице без образ,
усмивка без покритие,
лист хартия,
много далечен от оригинала.
Търси мен,
живата,
истинската,
различната от лика на снимката.
Гледаш я в захлас,
но не ме разбираш,
така не можеш да ме опознаеш,
не можеш да прозреш,
красотата в душата ми,
повярвай ми - има я.
Търси дълбоко в мен,
не гледай така прехласнато...
Не ми давай оценка така,
аз съм повече от просто образа,
имам душа,
и гневът в мен се събира,
всеки съди само по тъпата снимка,
иде ми да я разкъсам,
но какво ще докажа,
куп парчета от лице - усмихнато, празно.
Търси дълбоко в мен, момче,
съди за мене по делата,
прочети тези редове
и след това давай оценка,
но той си знае само едно,
държи я в ръце и се радва:
- Това е богатство!
- Това е лъжа!
- Това е красиво!
- Окото те лъже...
- Не е така!
Защо ли си водя монолога сама?
Заобиколена съм от сайтове,
там безименни красиви снимки
се разголват физически,
но остават скрити...
Като картини за продан,
усмивките фалшиви слагат,
с всяка снимка свалят дрехите повече...
А душите им остават загадка...
Не гледай снимката така, момче,
до теб седи оригиналът,
не ми се радвай така, момче,
та ти дори не ме познаваш...
© Различна All rights reserved.
