4.02.2008 г., 17:02

Сноб

989 0 12

Тапетът се откъсна от стената,

лепилото оказа се менте,

разпадна се от дръжката метлата,

но аз съм същото конте,

което носи скъпи дрехи,

цигари пуши, скъп тютюн,

навлякъл танцувалните доспехи,

турне направил със балета Дюн,

а танците ми са утеха,

надменен глас, менте парфюм,

поддръжка на представи крехки,

че съм намерил истинския друм,

че балът на живота има смисъл,

че танците в мъгла не са менте,

че бродницата стара ме орисала

с джобове празни, но конте.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...