Feb 4, 2008, 5:02 PM

Сноб

  Poetry » Other
994 0 12

Тапетът се откъсна от стената,

лепилото оказа се менте,

разпадна се от дръжката метлата,

но аз съм същото конте,

което носи скъпи дрехи,

цигари пуши, скъп тютюн,

навлякъл танцувалните доспехи,

турне направил със балета Дюн,

а танците ми са утеха,

надменен глас, менте парфюм,

поддръжка на представи крехки,

че съм намерил истинския друм,

че балът на живота има смисъл,

че танците в мъгла не са менте,

че бродницата стара ме орисала

с джобове празни, но конте.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...