Сноп съчки за клада
СНОП СЪЧКИ ЗА КЛАДА
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората.
А слънцето едва повдигна
клепачите над хълма сив
и хоризонтът пепелив
забули се в завеса димна.
Очите ти – лазурно-ледни,
тежат от плисналия дъжд,
изронил цъфналата ръж.
В душата ти защо погледнах –
заложници на гняв могъщ,
изчезват чувствата безследно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
