Погледа ти в сняг превръща,
рукналия дъжд, в моите очи,
твоята усмивка хладна,
кулите в мечтите ми превръща,
в купчина руини 
на несбъднатите дни.

Моето сърце си бие,
бавно, бавно,
тихо то тупти 
и опитва някак 
да открие скрити в тез руини, 
оцелели мънички искри!

На мечтите кулите, 
на зад се мержелеят, 
реалността е просто прах 
от спомен неотлетял, 
силуети в него все се реят, 
образ някакъв от теб останал там!

Сняг от спомени се сипе, 
дъжд от ледени игли, 
търсят дирят, пламъка останал 
в сърцето да достигнат, 
то се гуши в спомена 
и смълчано там седи.

Максим Велков