Mar 28, 2019, 12:19 AM

Сняг

  Poetry
870 0 0

Погледа ти в сняг превръща,
рукналия дъжд, в моите очи,
твоята усмивка хладна,
кулите в мечтите ми превръща,
в купчина руини 
на несбъднатите дни.

Моето сърце си бие,
бавно, бавно,
тихо то тупти 
и опитва някак 
да открие скрити в тез руини, 
оцелели мънички искри!

На мечтите кулите, 
на зад се мержелеят, 
реалността е просто прах 
от спомен неотлетял, 
силуети в него все се реят, 
образ някакъв от теб останал там!

Сняг от спомени се сипе, 
дъжд от ледени игли, 
търсят дирят, пламъка останал 
в сърцето да достигнат, 
то се гуши в спомена 
и смълчано там седи.

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...