23.06.2019 г., 14:02 ч.  

София 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска
785 2 3

В този град, в който

неоновият дъжд късно през нощта

придава зеленикав оттенък 

на посивялата брада 

на дрипавия Дядо Коледа

с торба с годни отпадъци в ръка,

а новото SLK-а

с отвращение го подминава,

в този град, сънувам как

пиян автобус препуска

и се разбива в обещанията, 

на някой неонов знак. 

 

Безплодните надежди 

и романтични заблуди 

падат на улицата

и заблудил се 

падам с тях.

 

Невежо минало - 

сега чистотата ти личи, 

обзалгам се, че имаш

бели вътрешности и бездънни очи. 

Но не въплъщаваш истината. 

 

Сладки отминали дни, 

шумни нощи и бушуващи страсти - 

не въплъщавате истината.

 

Егоцентризмът и непукизмът 

държаха душите ни свободни.

Но не въплъщаваха истината. 

 

Младост, невинност, радост,

илюзорни представи.

Време е да променим истината. 

 

 

 

 

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви Младен, Мариана, радвам се, че редовете ми събуждат вълнение. Севделин, не използвам строги форми, разчитам повече на етиката, отколкото на естетиката Както е казал Вапцаров - и стихове пиша
    (тъй както умея).
  • Да накъсаш редовете, не стига даден текст да е поезия.
  • "Време е да променим истината!"
    Отлично казано. Вълнуващ стих за сладостта, но и за преходността и ефимерността на илюзиите.
Предложения
: ??:??