23.04.2020 г., 0:09

София

1.5K 1 0

Капки силуети, изобразени чрез червен вечерен тон,
въпреки сивотата, взета от тълпите и живота,
хиляди отпечатъци, издълбани в ранен пролетен фон,
и въпросът "Можем ли да досегнем времената?

 

Докато отново не се срещнем по същите стари улици,
задръж душата, тялото и ума ми,
въпреки шансовете, умишлено преследвайки мечтите си,
докато залезът се лее върху моята София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dragan Bozilov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...