Капки силуети, изобразени чрез червен вечерен тон,
въпреки сивотата, взета от тълпите и живота,
хиляди отпечатъци, издълбани в ранен пролетен фон,
и въпросът "Можем ли да досегнем времената?
Докато отново не се срещнем по същите стари улици,
задръж душата, тялото и ума ми,
въпреки шансовете, умишлено преследвайки мечтите си,
докато залезът се лее върху моята София.
© Dragan Bozilov All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
