Капки силуети, изобразени чрез червен вечерен тон,
въпреки сивотата, взета от тълпите и живота,
хиляди отпечатъци, издълбани в ранен пролетен фон,
и въпросът "Можем ли да досегнем времената?
Докато отново не се срещнем по същите стари улици,
задръж душата, тялото и ума ми,
въпреки шансовете, умишлено преследвайки мечтите си,
докато залезът се лее върху моята София.
© Dragan Bozilov All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
