Капки силуети, изобразени чрез червен вечерен тон,
въпреки сивотата, взета от тълпите и живота,
хиляди отпечатъци, издълбани в ранен пролетен фон,
и въпросът "Можем ли да досегнем времената?
Докато отново не се срещнем по същите стари улици,
задръж душата, тялото и ума ми,
въпреки шансовете, умишлено преследвайки мечтите си,
докато залезът се лее върху моята София.
© Dragan Bozilov All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
