14.01.2008 г., 15:52

София и Москва

778 0 3
тези дни
нямам пулс,
не дишам,
не говоря с никого

тези дни са малки
стъкленици, в които
някак съм побрал отчаянието,

не моля никого за помощ
или захар,
трябва ми повече светлина
и кога най-после ще спре
да ми пука?

…защото тези дни са
по-безнадеждни и от
контролно по старогръцки,
за което няма смисъл да уча…

а в крайна сметка:
София и Москва - разликата
е няколко литра водка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...