Patrizzia (Надежда Ангелова)
2052 18115
2.12.2023 г., 18:11 ч.

Сомнамбулизъм 

  Поезия » Друга
150 2 3

Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.

 

Кога луната вън безсъници гори,
не съм, не съм била и нивга поспалива,
сомнамбулизмът ми – той някак ми отива,
наивно вярва на измислици дори.

 

Кога не чини верността ни гроша три?
Дали когато от оковите претрита,
душата нощем сред звездите скита
и търси самодиви волни за сестри.

 

Кога ли ще прогледнеш? Да си сляп – не си.
Когато хукна нейде луда, полудяла
оставя  ти дома отключен на раздяла...
Та вместо ключа, ти сърцето си търси...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трагизъм едва ли, Гюле, лудост - 300 процента. Такива писания са "отваряне на кранчето, за да излезе парата". Благодаря и на двама ви!
  • Наде!!!
  • Скиталчеството на претритата от окови душа сред звездите в търсене на сестри самодиви поражда трагизма в образа на лирическата ти героиня. Щом до звездите долита, сигурно притежава и силата да разкъса оковите си. Страданието също е избор.
Предложения
: ??:??