"ПЛАЧ"
Мъчно ми е, защото сега съм сам,
а ти си толкова далеч от мен,
от болка станах клетник тъй голям
и за тебе плача нощ и ден.
Пред очите ми са още онези дни,
преживени от двама ни с любов,
но сълзи прорязват моите страни,
а сърцето закопнява с тъжен зов.
Ликът ти постоянно в мене грее,
спомням си те все така щастлива,
но ако вятърът към теб повее,
с порой от сълзи ще те облее,
но да угаси любовта, така красива,
този тъжен дъжд не ще успее.
© Балрог Всички права запазени