30.12.2005 г., 13:10 ч.

Сонет 2 ("Плач") 

  Поезия
537 0 0

"ПЛАЧ"

 

Мъчно ми е, защото сега съм сам,

а ти си толкова далеч от мен,

от болка станах клетник тъй голям

и за тебе плача нощ и ден.

 

Пред очите ми са още онези дни,

преживени от двама ни с любов,

но сълзи прорязват моите страни,

а сърцето закопнява с тъжен зов.

 

Ликът ти постоянно в мене грее,

спомням си те все така щастлива,

но ако вятърът към теб повее,

 

с порой от сълзи ще те облее,

но да угаси любовта, така красива,

този тъжен дъжд не ще успее.

© Балрог Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??