Сонет 2 ("Плач")

"ПЛАЧ"

Мъчно ми е, защото сега съм сам,

а ти си толкова далеч от мен,

от болка станах клетник тъй голям

и за тебе плача нощ и ден.

Пред очите ми са още онези дни,

преживени от двама ни с любов,

но сълзи прорязват моите страни,

а сърцето закопнява с тъжен зов.

Ликът ти постоянно в мене грее,

спомням си те все така щастлива,

но ако вятърът към теб повее,

с порой от сълзи ще те облее,

но да угаси любовта, така красива,

този тъжен дъжд не ще успее.