Сонет І
СОНЕТ І
Не е изминала година
ликът красив откак съзрях –
по-скъпа става ми Галина,
а звучният й ведър смях
кънти в душата ми ранима,
цъфти усмивката пред мен –
тя с боговете е сравнима!
От красотата вдъхновен
стихът ми лее песен жива
и странни звуци на Шопен
в поточен ромол се преливат.
В копнеж минават ден след ден,
любов нощите ми не скриват
и аз заспивам подмладен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
